Великден (Пасха) - възкресението на сина Божи Иисус Христос

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“.

При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан.

Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос

Великден - неделята след първото пролетно пълнолуние

Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква - неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март - църковното пролетно равноденствие. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година, което е възможно при Пасхата. Така Великден е някоя от неделите между 22 март и 25 април вкл., като има 19 варианта през различните години.

Разликата е, че по отношение на Великден православните спазват идеализирания Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригираната му версия - Григорианския. Когато по старостилния календар стане 21 март, по светския вече е 3 април.

На двете дати луната има различно положение. (13) дена представляват приблизително половин месец и шансът да има пълнолуние в този период е около 50 %. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е по-късно, обикновено повече от месец.

Същевременно времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така ортодоксалният Великден се отклонява от западния в същия ритъм като еврейската Пасха.

Една от причините „двустилните“ църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект, докато по грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха.

С източния Великден това не може да се случи, тъй като той по-точно следва Пасха. Освен това в съответствие с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха.

От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.

Спрямо Великден се определят и подвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на григорианския календар.

назад ...