Анкета
Месото от най-голямата от птиците - щраусът, е един от най-вкусните деликатеси - то е най-близко до телешкото, твърдят тези, които са го опитвали. А когато се появи болестта "луда крава" множество консуматори се обърнаха към екзотичното месо.
Консумирането на щраусово месо е много по-старо от кризата с лудата крава. Франция е втората страна в света, създала ферми за щрауси още през 1860 г., след Сенегал, който го прави през 1850 г. Трета сред авангардистите е Южноафриканската република- през 1870-80.
Във Франция има около 20 такива ферми, но производството е ограничено заради нерентабилния пазар.
Отглеждането на щрауси е истинско предизвикателство, защото птиците понякога са агресивни. Особено през любовния им период, защото щраусите държат да отвоюват собствено пространство. Който се осмели да проникне в територията им, рискува смъртно наказание.
Всичко в щраусите се използва - месото, разбира се, перата, кожата, мазнините - в козметиката, яйцата. С риск да шокираме, ще кажем, че се използват и очите. Но употребата им е с медицинска цел - ретината на южноафриканските щрауси се доближава най-много до човешката.
Щраусовото месо е с червен цвят, затова и често срещан деликатес е щраусовият стек. Ниско калорично е - 0,03 % мазнини, но в същото време протеините са 22 %. Освен това се готви лесно. Щраусовото месо се препоръчва при сърдечно-съдови заболявания.
Наричат го месото на третото хилядолетие. Но въпреки това, ще е нужно време докато щраусовото месо се настани трайно на трапезата на европейците. Не заради друго, а заради хранителните им навици.
Японската компания "Танита" представи страхотен прибор за мигновено определяне степента на преяждане. Фирмата от страната на изгряващото слънце произвежда високоточни измервателни прибори, съобщава РИА "Новости".
Уредът представлява цилиндърче, което се побира в човешка длан и въз основа на нивото на захарта в урината след всяко ядене той моментално определя колко сме преяли.
На екрана от течни кристали веднага се появява число, показващо дали човек е преял или е приел точно необходимата на организма доза енергия.
Резултати от нова проучване в Средиземно море показват, че над 500 тона от пластмасовите частици попадат в рибното филе, а оттам и в чиниите ни.
Оказва се, че безброй частички от пластмасови отпадъци плуват във водите на морето и се превръщат в храна за планктони и риби.
Според първите изводи на океанолозите близо 250 млрд. отпадъчни пластмасови частици със средно тегло 1,8 милиграма плават в Средиземно море.
Търси в статии
Полезни връзки
NETWORK Vision © 2008-2012
